9 окт. 2014 г., 17:22

Самотен, самотен застанал на стълбите

1.2K 0 0

Прав, като стрела.
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли.

Към антисоциалното.
Самотен, самотен застанал на стълбите.
Студено, студено ми е.
Сутрин.
Призрачен образ на страх.
Тревога, Тревога
Ще оставя този град. 
Те ще ме вземат със себе си.


Прав, като стрела.
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли ме.

Към антисоциалното.
Всичко е тъпо, толкова тъпо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...