9 окт. 2014 г., 17:22

Самотен, самотен застанал на стълбите

1.2K 0 0

Прав, като стрела.
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли.

Към антисоциалното.
Самотен, самотен застанал на стълбите.
Студено, студено ми е.
Сутрин.
Призрачен образ на страх.
Тревога, Тревога
Ще оставя този град. 
Те ще ме вземат със себе си.


Прав, като стрела.
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли ме.

Към антисоциалното.
Всичко е тъпо, толкова тъпо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...