13.08.2020 г., 14:03 ч.

Самотен залез 

  Поезия
489 1 2

САМОТЕН ЗАЛЕЗ

 

Със последните лъчи от злато,

слънцето нацелува морето,

с бляскав залез го обсипа богато,

усмихна се ведро и на небето.

Изтъка после златна пътека,

(с лъчите си все още горещи),

към люлка с едно повехнало цвете -

след любовна несбъдната среща...

Самотен залез... посърнало цвете ,

надежда разстреляна и... тишина...

Картината вдъхновява поети,

но тя защо ли ми навява тъга?

Самотен залеза се сбогува с деня,

а морето с укротена стихия,

самотната люлка се гърчи сама,

раздяла витае, няма... магия!

 

КАЛИНА ВЛАДИ

© Калина Влади Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавия коментар! Всеки залез е обещание, изгревът да е красив и споделен от двама...
  • Много красиво и емоционално. След самотният залез винаги следва и изгрев...
    Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??