Самотен залез
САМОТЕН ЗАЛЕЗ
Със последните лъчи от злато,
слънцето нацелува морето,
с бляскав залез го обсипа богато,
усмихна се ведро и на небето.
Изтъка после златна пътека,
(с лъчите си все още горещи),
към люлка с едно повехнало цвете -
след любовна несбъдната среща...
Самотен залез... посърнало цвете ,
надежда разстреляна и... тишина...
Картината вдъхновява поети,
но тя защо ли ми навява тъга?
Самотен залеза се сбогува с деня,
а морето с укротена стихия,
самотната люлка се гърчи сама,
раздяла витае, няма... магия!
КАЛИНА ВЛАДИ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Влади Всички права запазени
