Със последните лъчи от злато,
слънцето нацелува морето,
с бляскав залез го обсипа богато,
усмихна се ведро и на небето.
Изтъка после златна пътека,
(с лъчите си все още горещи),
към люлка с едно повехнало цвете -
след любовна несбъдната среща...
Самотен залез... посърнало цвете ,
надежда разстреляна и... тишина...
Картината вдъхновява поети,
но тя защо ли ми навява тъга? ...