Самотни стръмни брегове
САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака.
А после плисна бяла светлина –
небето в облака ли се препъна
но плака безутешно – без вина,
и чувах как ромолеше насъне.
Щом вятър доверчив на сутринта
сто шепи пух над тоя град изсипа,
душата ми – номад от път съсипан,
край хлопнатите порти прелетя.
Сархош един – под топлата си дрипа
я приюти и дълго с мене хлипа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
