Самотна птица моята душа е
Самотна птица моята душа е.
Безспирно скита тя от бряг на бряг.
Крилете си огромни не може да разтвори,
за да политне в слънчевия небосвод.
Минават ден след ден. Изнизват се години...
Със свойте гнусни мрежи самота обгражда ме отвред.
И моята душа до смърт ранена
не може да достигне спасителния бряг.
Защо любов при мене ти не идваш?
Обидих ли те или пък те наругах?
Защо по твойте радостни пътеки
не искаш да посочиш моя път?
Каква е мойта висша цел в живота?
Каква ще стана? Имам ли мечта?
О, щастие, ти гръмка дума само,
поне за миг при мен поспри. Ела!
Ела, при мене! Щастие, ела!
1988 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
