7.01.2008 г., 21:38

Самотна птица моята душа е

1.2K 0 18

Самотна птица моята душа е.

Безспирно скита тя от бряг на бряг.

Крилете си огромни не може да разтвори,

за да политне в слънчевия небосвод.

 

 

Минават ден след ден. Изнизват се години...

Със свойте гнусни мрежи самота обгражда ме отвред.

И моята душа до смърт ранена

не може да достигне спасителния бряг.

 

 

Защо любов при мене ти не идваш?

Обидих ли те или пък те наругах?

Защо по твойте радостни пътеки

не искаш да посочиш моя път?

 

 

Каква е мойта висша цел в живота?

Каква ще стана? Имам ли мечта?

О, щастие, ти гръмка дума само,

поне за миг при мен поспри. Ела!

 

 

Ела, при мене! Щастие, ела!

 

1988 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...