Mouse-Rat (Ана Ненчена)
36 172
24.10.2014 г., 7:58 ч.  

Самотната Тъга 

  Поезия » Друга
687 0 4

Самотната Тъга тихо се прокрадна на ъгъла в нощта.

Небето беше тъмно, но шумните искрици прорязваха в мига,

на лекото  трептене на звездите и мокрите от дъжд платна,

в които тъжно и самотно се открояваха натрапчиви рекламните пана.

 

Самотната Тъга в очите взря и в светлината от неон и прах, желаеща...

загубила за миг от своя свян и страх, копнееща -

да  гмурне се и  потопи в забързания свят на музиката в ритъма

да поднесе чело за нежна ласка, целувка без сълзи и без питане.

 

Склони глава Самотната Тъга, прогонена от вятъра студен

на чужди чувства непреклонни и непотърсени от погледа смутен.

Запазила човешкото в сърцето си от буря, сняг и грохот  ужасèн,

Забравила, че вече не е тя, не той е, не е никой в този ден.

 

Прибра се в мрака, с нейния  любим от мраз и студ той изтъкан.

Прегърна го, погали го и сля се с него в техен миг  безкраен,

прекрасен, чужд  и плашещ за всички топли земни същества,

които дори не подозираха за мъката, студа и чувствата на Самотната Тъга.

© Ана Ненчена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??