Самотни ангели
Терзания душевни,
самотни ангели в нощта
отдадени и безрезервни,
отлитат след поредната искра.
Уж близки, а така далечни,
все гонят се, не се настигат,
желанията им безконечни,
обричат ги на мъки вечни.
Летенето им дава сила,
свободни прекосяват всеки пролом,
но черната магия ги надвила
с крилете махат си за сбогом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
