В самота дните летят към без края.
И от минават студените нощи.
Живеех в мъглата на Рая.
Но огън в мен се отприщи.
И в самота открих любовта.
А как те чаках да дойдеш.
Сред самотните дни на живота.
И длан гореща до мен да допреш.
Да усетя ръката ти нежно.
Душата ми така да стоплиш.
Но сърцето ти за мен е студено.
Ще дойде ли ден до мен да стоиш.
Със длани горещи да ме покориш.
И сърцето мое да сгрееш.
В огън любовен с мен да гориш.
Душата моя с любов да огрееш.
© Гергана Гочева Всички права запазени