May 4, 2022, 5:14 PM

Самотни дни

  Poetry » Love
743 0 0

В самота дните летят към без края. 

И от минават студените нощи. 

Живеех в мъглата на Рая. 

Но огън в мен се отприщи. 

 

И в самота открих любовта. 

А как те чаках да дойдеш. 

Сред самотните дни на живота. 

И длан гореща до мен да допреш. 

 

Да усетя ръката ти нежно. 

Душата ми така да стоплиш.

Но сърцето ти за мен е студено.

Ще дойде ли ден до мен да стоиш.

 

Със длани горещи да ме покориш.

И сърцето мое да сгрееш. 

В огън любовен с мен да гориш. 

Душата моя с любов да огрееш. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Гочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...