May 4, 2022, 5:14 PM

Самотни дни

  Poetry » Love
742 0 0

В самота дните летят към без края. 

И от минават студените нощи. 

Живеех в мъглата на Рая. 

Но огън в мен се отприщи. 

 

И в самота открих любовта. 

А как те чаках да дойдеш. 

Сред самотните дни на живота. 

И длан гореща до мен да допреш. 

 

Да усетя ръката ти нежно. 

Душата ми така да стоплиш.

Но сърцето ти за мен е студено.

Ще дойде ли ден до мен да стоиш.

 

Със длани горещи да ме покориш.

И сърцето мое да сгрееш. 

В огън любовен с мен да гориш. 

Душата моя с любов да огрееш. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Гочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...