24.11.2007 г., 21:39 ч.

Самотни мисли 

  Поезия
643 0 2
 

Господи! Имам нужда от теб

да повярвам в доброто начало.

Но имам нужда и от Човека,

който запълва всеки миг от живота ми

...  Иначе няма смисъл от него.

                       * * * * * * * *

Ако не си обичал поне веднъж -

защо си бил на този свят?

Ако не си усетил радостта

да си между небето и земята

- не си живял.

А знаеш ли какво е да обичаш?...

Да можеш от себе си да се отричаш

и мисълта за другия да те обсеби.

В огъня да си готов да стъпиш.

Да даваш без да получаваш.

Да чакаш и да се надяваш.

Да можеш да прощаваш.

           * * * * * * * *

Декември!

За мен е най-тъжният месец в годината.

С два празника за двама.

Коледа е! Сама съм,

но мисълта за теб спира сълзите ми.

Опитах се да изгоня надеждата,

но тя се върна отново...

         * * * * * * * *

Нова Година! Приготвих вечеря за двама

и очаквах да стане чудо.

Да се обадиш! Да дойдеш!

Но чудеса има само в приказките.

Не мога да изгоня надеждата.

Как бих живяла без нея?!

Ще я чакам сама да си тръгне

и тогава ще спра да живея.

 

© Дими Драганова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Заболя ме, Дими...не изхвърляй надеждата!
    Добре дошла!
  • Прекрасно е, че връща се надеждата.
    Дори да е последната надежда.
    На масата двама със нея сте вече.
    И Коледа съвсем не е обречен...

    Добре дошла!И попътен вятър !Хубаво пишеш!
Предложения
: ??:??