Самотни мисли
Господи! Имам нужда от теб
да повярвам в доброто начало.
Но имам нужда и от Човека,
който запълва всеки миг от живота ми
... Иначе няма смисъл от него.
* * * * * * * *
Ако не си обичал поне веднъж -
защо си бил на този свят?
Ако не си усетил радостта
да си между небето и земята
- не си живял.
А знаеш ли какво е да обичаш?...
Да можеш от себе си да се отричаш
и мисълта за другия да те обсеби.
В огъня да си готов да стъпиш.
Да даваш без да получаваш.
Да чакаш и да се надяваш.
Да можеш да прощаваш.
* * * * * * * *
Декември!
За мен е най-тъжният месец в годината.
С два празника за двама.
Коледа е! Сама съм,
но мисълта за теб спира сълзите ми.
Опитах се да изгоня надеждата,
но тя се върна отново...
* * * * * * * *
Нова Година! Приготвих вечеря за двама
и очаквах да стане чудо.
Да се обадиш! Да дойдеш!
Но чудеса има само в приказките.
Не мога да изгоня надеждата.
Как бих живяла без нея?!
Ще я чакам сама да си тръгне
и тогава ще спра да живея.
© Дими Драганова All rights reserved.
