Самотни нощи
Нощ безкрайна, обрекла ме на самота.
Теб те няма, а аз съм пак сама.
Скитам се безмълвна, жадуваща за топлина,
но намирам само студ и празнота.
Сърцето ми от мъка ще се пръсне,
от ден на ден душата ме боли.
Кажи ми ти с какво сгреших
и как ли аз те нараних?...
Съдбата е така жестока
и тъй нелепо с теб ни раздели.
И така обрече ме на самота,
която още тегне в моята душа.
2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Йорданова Всички права запазени
