Нощ безкрайна, обрекла ме на самота.
Теб те няма, а аз съм пак сама.
Скитам се безмълвна, жадуваща за топлина,
но намирам само студ и празнота.
Сърцето ми от мъка ще се пръсне,
от ден на ден душата ме боли.
Кажи ми ти с какво сгреших
и как ли аз те нараних?...
Съдбата е така жестока
и тъй нелепо с теб ни раздели.
И така обрече ме на самота,
която още тегне в моята душа.
2007 г.
© Радка Йорданова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
