15.11.2007 г., 21:04

"Самотни тела"

988 0 6
Колко въпроси делят ни сега?
С колко ли маски са нашите лица?
Очите говорят, а устните - не!
Театър е тъжен! Фалша да спре!

Думите бавно срязват на две.
Душaт ни обиди, а удрят ръце.
Стари познати, но с чужди души.
Краят е близо; сами сме, нали?

Бляскав реванш, в последен анонс.
Нямат шанс, две сърца от бронз!
Горещи сълзи и грозни дела...
Финалът боли! Сбогом, самотни тела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Чавдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...