15.11.2007 г., 21:04

"Самотни тела"

985 0 6
Колко въпроси делят ни сега?
С колко ли маски са нашите лица?
Очите говорят, а устните - не!
Театър е тъжен! Фалша да спре!

Думите бавно срязват на две.
Душaт ни обиди, а удрят ръце.
Стари познати, но с чужди души.
Краят е близо; сами сме, нали?

Бляскав реванш, в последен анонс.
Нямат шанс, две сърца от бронз!
Горещи сълзи и грозни дела...
Финалът боли! Сбогом, самотни тела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Чавдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...