Nov 15, 2007, 9:04 PM
"Самотни тела"
Колко въпроси делят ни сега?
С колко ли маски са нашите лица?
Очите говорят, а устните - не!
Театър е тъжен! Фалша да спре!
Думите бавно срязват на две.
Душaт ни обиди, а удрят ръце.
Стари познати, но с чужди души.
Краят е близо; сами сме, нали?
Бляскав реванш, в последен анонс.
Нямат шанс, две сърца от бронз!
Горещи сълзи и грозни дела...
Финалът боли! Сбогом, самотни тела!
С колко ли маски са нашите лица?
Очите говорят, а устните - не!
Театър е тъжен! Фалша да спре!
Думите бавно срязват на две.
Душaт ни обиди, а удрят ръце.
Стари познати, но с чужди души.
Краят е близо; сами сме, нали?
Бляскав реванш, в последен анонс.
Нямат шанс, две сърца от бронз!
Горещи сълзи и грозни дела...
Финалът боли! Сбогом, самотни тела!
© Павел Чавдаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубав и тъжен стих!Поздрав!
-
Пр. грешка - "ДушАт ни обиди"
душа
душиш
душАт -
Много е истинско.Чудесен стих?
-
леле страхотно е !!! Браво!!!
-
Прекрасно стихче!!!
Поздрави!6+ -
Душата ти е наранена.
Много тъга...Хубав стих.
С обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
