Самотник
Самотник
Изглежда за самотник съм роден.
А може би и сам съм си виновен.
Уж разни хора щъкат покрай мен,
а откъм чувства съм така бездомен.
Предадоха ме хората, които съм обичал.
Или пък обратно... то е все едно.
Светът и без това е безразличен,
погледнато отгоре, си е все петно.
След себе си какво ли ще оставя?
На кой му пука. Трябва ли въобще?
Една могила върху някоя поляна,
та слънцето да я огрява... ако ще.
Така е, за самотник съм създаден.
Преди не вярвах, много глупав бях,
разкъсвах се, на другите отдаден,
и не че от тогава нещо поумнях.
И ако все пак някой някога попита:
Бе-е, помните ли, моташе се тук един?
Навярно нейде другаде се скита.
Или пък не... Но все едно... Амин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сони Всички права запазени
