Самотник
Самотник
Изглежда за самотник съм роден.
А може би и сам съм си виновен.
Уж разни хора щъкат покрай мен,
а откъм чувства съм така бездомен.
Предадоха ме хората, които съм обичал.
Или пък обратно... то е все едно.
Светът и без това е безразличен,
погледнато отгоре, си е все петно.
След себе си какво ли ще оставя?
На кой му пука. Трябва ли въобще?
Една могила върху някоя поляна,
та слънцето да я огрява... ако ще.
Така е, за самотник съм създаден.
Преди не вярвах, много глупав бях,
разкъсвах се, на другите отдаден,
и не че от тогава нещо поумнях.
И ако все пак някой някога попита:
Бе-е, помните ли, моташе се тук един?
Навярно нейде другаде се скита.
Или пък не... Но все едно... Амин.
© Сони All rights reserved.
