M1234567891 (Миночка Митева)
432 13154
4.11.2023 г., 9:46 ч.

Самотник 

  Поезия
740 3 12

Старата църква, измивана от дъждове,

бе добила цвета на старинна икона.

До нея стоеше прегърбен на две

самотник с ръце, като борови клони.

 

Смълчано облегна се той на стената,

вади от сълзи по лицето се стичат.

Косата блести с кестенява позлата,

очите му черни на въглен приличат.

 

Сякаш ореол бе шапка от вестник,

която небрежно на главата си сложи.

Изтичат часовете на сивия делник,

в очите студени на градски велможи.

 

Вярвам, ще надвие студената зима,

в гърдите ще стихнат бури и хали.

Щом светла надежда в душата си има,

и някой в сърцето му огън запали!

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти мила Пепи! Жива и здрава и ти!
  • ЧИД, Мине! Да ти е живо и здраво името, здраве, късмет и берекет - да твориш и ни радваш с творенията си! 💐 🍷
  • Благодаря ти, Ангел!
  • Истинско,докосна ме.Поздрави!!!
  • Ники, благодаря ти, че прочете, коментира и постави стиха в любими.
  • Много хубав стих, Мини!
    Тъжен, но много наситен откъм емоции!
  • Благодаря ти, Младен, за прекрасния коментар и за поставяне на стиха в любими. Бъди все така позитивен и човечен! Хубава и спокойна вечер!
  • Великолепен стих за самотника поднасяш, Миночка.
    Свързвайки го със старата църква, ти му даваш статут на светец!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Петя! Спокоен ден ти желая!
  • Самотата винаги съществува в нас или около нас.
  • Мила Тони, много ми хареса коментара ти и поставянето на стиха в любими. И моята душа се стопли от присъствието ти на страницата ми! Денят е мрачен и вали, но ти изпращам прегръдка, която да те стопли!
  • Тъжен, но хубав стих, Мини!
    Всички сме малко или много смотници и се нуждаем от близка душа, която да запали в сърцето ни огъня на надеждата!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??