Самотник по сърце
В роклята на нощта
единакът разхожда се сега...
Върви и товарът носи
на своите плещи.
Там, в сърцето, нещо
му тежи.
Рано отбиха го
от собствените му мечти.
Вече на върха е той,
вие под луната,
сестрата негова,
с мрака идва тя
и с утрото изчезва.
Но там, в далечината,
в мрака, вълчицата
го чака...
Видя я и може
би ще намери с
нея покой, злото
ще забрави и
на вечността ще
се остави...
единакът разхожда се сега...
Върви и товарът носи
на своите плещи.
Там, в сърцето, нещо
му тежи.
Рано отбиха го
от собствените му мечти.
Вече на върха е той,
вие под луната,
сестрата негова,
с мрака идва тя
и с утрото изчезва.
Но там, в далечината,
в мрака, вълчицата
го чака...
Видя я и може
би ще намери с
нея покой, злото
ще забрави и
на вечността ще
се остави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Всички права запазени
Поздравче.
