May 27, 2008, 9:43 PM

Самотник по сърце 

  Poetry » Phylosophy
835 0 3
В роклята на нощта
единакът разхожда се сега...
Върви и товарът носи
на своите плещи.
Там, в сърцето, нещо
му тежи.
Рано отбиха го
от собствените му мечти.
Вече на върха е той,
вие под луната,
сестрата негова,
с мрака идва тя
и с утрото изчезва.
Но там, в далечината,
в мрака, вълчицата
го чака...
Видя я и може
би ще намери с
нея покой, злото
ще забрави и
на вечността ще
се остави...

© Цветан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Може би не чак такъв самотник, щом се надява да намери щастие с вълчицата сиПоздравче.
  • ДА! 6 !
  • харесва ми смисалат продалйаваи в сащият дух
Random works
: ??:??