May 27, 2008, 9:43 PM

Самотник по сърце 

  Poetry » Phylosophy
1022 0 3
В роклята на нощта
единакът разхожда се сега...
Върви и товарът носи
на своите плещи.
Там, в сърцето, нещо
му тежи.
Рано отбиха го
от собствените му мечти.
Вече на върха е той,
вие под луната,
сестрата негова,
с мрака идва тя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан All rights reserved.

Random works
: ??:??