6.06.2009 г., 15:38

Самотният Дъб

1.4K 0 0

Самотният Дъб

 

Самичък той израсна

в полето, ето там,

самичък той порасна,

сам, сам, сам.


 

Птиците защо ли

с него не дружат,

на тревите той се моли,

но защо и те не щат.


 

А щом пристигне есента,

капят и листата,

настъпва пълна самота,

сякаш е единствен на земята.


 

И година по година

бавно, носталгично,

животът го подмина

напълно безразлично.


 

Но реши се на промяна

дървото, наш герой,

"Време е за смяна"

се провикна той.


 

Незнайно как

изскочи от земята,

сякаш Божи знак

го упъти към гората.


 

Далеч бе тя скрита,

но дървото някак стигна,

дълго скита,

но пристигна.


 

При дървета и птички,

всички засмени,

при цветя и тревички,

където нямаше проблеми.


 

Щом отиде там,

просълзи се и въздъхна.

"Вече не съм сам"

и издъхна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© КрИсИ Милчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...