13.09.2006 г., 17:18 ч.

Самотният лорд 

  Поезия
530 0 5
Аз искам те, но не мога Сърце ти волно да сломя Аз гния сам във изнемога Изгубих се, изгубих съня Аз знам - пред тебе съм грешен И грешна пред мене си ти До вчера живота бе смешен Но днес вече вали Аз знам, чувства сърцето Как твоето тъжно тупти Аз знам, виждам лицето, Което за мене тъжи И гордостта ти знам Аз също съм горд Оставяш ме сам Самотният лорд Аз занам, живота си искаш Получи всичко, което жела И знам, че ще устискаш Знам че си силана жена Воля вече не остана За вичко се погрижи ти И станах целия рана Сърце ми за тебе тъжи Аз знам, няма да се върнеш И знам колко боли Искам едничко да знаеш: Един човек обичах... ... и той беше Ти!

© Юли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря за отзивите ;о)
  • отценките не са важни в случая
  • Това е малко по-добро от другото, поне е малко по-раздвижено. Просто ти казвам мнението си, но няма да ти пиша оценки, защото осъзнавам, че все пак зад стихотворенията ти стои някаква емоция, която те е накарала да ги напишеш.
  • приемам и двойки ;о)
  • Аз няма да оценявам, но знам при какви обстоятелства е писано. Вярвай ми... красиво е.
Предложения
: ??:??