13.09.2006 г., 17:18

Самотният лорд

694 0 5
Аз искам те, но не мога
Сърце ти волно да сломя
Аз гния сам във изнемога
Изгубих се, изгубих съня

Аз знам - пред тебе съм грешен
И грешна пред мене си ти
До вчера живота бе смешен
Но днес вече вали

Аз знам, чувства сърцето
Как твоето тъжно тупти
Аз знам, виждам лицето,
Което за мене тъжи

И гордостта ти знам
Аз също съм горд
Оставяш ме сам
Самотният лорд

Аз занам, живота си искаш
Получи всичко, което жела
И знам, че ще устискаш
Знам че си силана жена

Воля вече не остана
За вичко се погрижи ти
И станах целия рана
Сърце ми за тебе тъжи

Аз знам, няма да се върнеш
И знам колко боли
Искам едничко да знаеш:
Един човек обичах...
              ... и той беше Ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря за отзивите ;о)
  • отценките не са важни в случая
  • Това е малко по-добро от другото, поне е малко по-раздвижено. Просто ти казвам мнението си, но няма да ти пиша оценки, защото осъзнавам, че все пак зад стихотворенията ти стои някаква емоция, която те е накарала да ги напишеш.
  • приемам и двойки ;о)
  • Аз няма да оценявам, но знам при какви обстоятелства е писано. Вярвай ми... красиво е.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...