Самотният лорд

Sep 13, 2006, 5:18 PM

Poetry

531 0 5

Аз искам те, но не мога Сърце ти волно да сломя Аз гния сам във изнемога Изгубих се, изгубих съня Аз знам - пред тебе съм грешен И грешна пред мене си ти До вчера живота бе смешен Но днес вече вали Аз знам, чувства сърцето Как твоето тъжно тупти Аз знам, виждам лицето, Което за мене тъжи И гордостта ти знам Аз също съм горд Оставяш ме сам Самотният лорд Аз занам, живота си искаш Получи всичко, което жела И знам, че ще устискаш Знам че си силана жена Воля вече не остана За вичко се погрижи ти И станах целия рана Сърце ми за тебе тъжи Аз знам, няма да се върнеш И знам колко боли Искам едничко да знаеш: Един човек обичах... ... и той беше Ти!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

JRok (Юли)

2006-09-14T12:55:05+03:00

благодаря за отзивите ;о)
JRok (Юли)

2006-09-14T00:55:13+03:00

отценките не са важни в случая
Alice (Калина)

2006-09-13T23:03:13+03:00

Това е малко по-добро от другото, поне е малко по-раздвижено. Просто ти казвам мнението си, но няма да ти пиша оценки, защото осъзнавам, че все пак зад стихотворенията ти стои някаква емоция, която те е накарала да ги напишеш.
JRok (Юли)

2006-09-13T18:03:03+03:00

приемам и двойки ;о)
blood^rayne (Марина)

2006-09-13T17:23:55+03:00

Аз няма да оценявам, но знам при какви обстоятелства е писано. Вярвай ми... красиво е.