Печал браздеше неговия лик...
Бръчките му стигаха чак до Душата.
Съдбовно върху Вечността прострял ръка.
И целият превърнал себе си във стон и вик.
Със Мисъл сбъдваше Мечтите си Крилати.
Първо – опитоми си едно ледено Човече.
Докосна го със пръчицата си вълшебна.
Магически някакви думички изрече.
За миг превърна съществото парцаливо.
Във Принцеса със очи зелени и прекрасни.
След това запълни празното Пространство.
Насели го с многогласие от слова човешки. ...