Самотният Магьосник
С А М О Т Н И Я Т М А Г Ь О С Н И К - II
_____________________________________________________
Печал браздеше неговия лик...
Бръчките му стигаха чак до Душата.
Съдбовно върху Вечността прострял ръка.
И целият превърнал себе си във стон и вик.
Със Мисъл сбъдваше Мечтите си Крилати.
Първо – опитоми си едно ледено Човече.
Докосна го със пръчицата си вълшебна.
Магически някакви думички изрече.
За миг превърна съществото парцаливо.
Във Принцеса със очи зелени и прекрасни.
След това запълни празното Пространство.
Насели го с многогласие от слова човешки.
С химни. Ангелски песнопения. Тържества...
И след отчайваща Комедия от грешки.
В Рай превърна Ада. И тъмата звездно озари.
От несъвършенството – съвършенство.
За мигновение сътвори.
От сгромолясването - величие.
От греха - приличие.
От мръсника - герой.
От пепел Огъня създаде той...
После взря се във това великолепие -
от толкоз много съвършенства и хубавини.
И като Фауст гордичко прошепна:
О, Миг, ти тъй прекрасен си... Поспри !!!
Тогава чак съзна, че на вараково заблестялата Земя.
Единствен грешник е останал той - Самотният Магьосник.
Предаден и от Принцесата със зелените очи.
Сам себе си. Във мъничкото. Уродливото. Нещастното.
Парцаленото Човече е превърнал.
И само Сърцето. Магическото му Сърце остана.
Да кърви...
Виктор БОРДЖИЕВ
2010 - 2012 г.
© Виктор Борджиев All rights reserved.
