Самотно

28.01.2008 г., 9:44 ч.

Поезия » Любовна

505 0 1

Самотно

Сред толкова много фалш и измами,
сред толкова много любов пропиляна,
вратата заключих, света си затворих
скрих се, от себе си даже се пазих...

Не искам да вярвам на думи за обич,
не искам да търся нежност назаем.
Не искам любов от никого вече -
не искам срещи, не искам раздели.

Не искам да вярвам в приказки вече,
чудесата ги няма, не ме лъжете!
Любов ли?! Отдавна мъртва е вече...
Но хайде ела, и че греша убеди ме!

27. 01. 2008 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ti_ti_ooo (Мария)

2008-01-29T21:16:38+02:00

Много тъжен и силен стих...Но пък прекрасен. Никога не преставай да вярваш в любовта...Чудесата се случват, когато си отворен към тях...