Самотно

Poetry » Love

691 0 1

Самотно

Сред толкова много фалш и измами,
сред толкова много любов пропиляна,
вратата заключих, света си затворих
скрих се, от себе си даже се пазих...

Не искам да вярвам на думи за обич,
не искам да търся нежност назаем.
Не искам любов от никого вече -
не искам срещи, не искам раздели.

Не искам да вярвам в приказки вече,
чудесата ги няма, не ме лъжете!
Любов ли?! Отдавна мъртва е вече...
Но хайде ела, и че греша убеди ме!

27. 01. 2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ti_ti_ooo (Мария)

Много тъжен и силен стих...Но пък прекрасен. Никога не преставай да вярваш в любовта...Чудесата се случват, когато си отворен към тях...

2008-01-29T21:16:38+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0