22.11.2009 г., 1:56

Самоутеха

1.8K 0 2

Защо трябва да се сбогувам с теб?

Тръгвай си и толкова.

На мен ми остава

да разчистя

след заминаването ти -

да измета,

да избърша

и следа да не оставя

от присъствие.

Оттам нататък е лесно -

сядам пред стана,

за да втъка в килима

останалото от мен

след теб.

Нишка до нишка,

цвят до цвят,

докато оставя

кървави следи

от пръстите си,

докато се самоизтъка

в шарения килим

и се загубя

в собствената си самоутеха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айше Рубева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...