22.11.2009 г., 1:56

Самоутеха

1.8K 0 2

Защо трябва да се сбогувам с теб?

Тръгвай си и толкова.

На мен ми остава

да разчистя

след заминаването ти -

да измета,

да избърша

и следа да не оставя

от присъствие.

Оттам нататък е лесно -

сядам пред стана,

за да втъка в килима

останалото от мен

след теб.

Нишка до нишка,

цвят до цвят,

докато оставя

кървави следи

от пръстите си,

докато се самоизтъка

в шарения килим

и се загубя

в собствената си самоутеха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айше Рубева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...