Защо трябва да се сбогувам с теб?
Тръгвай си и толкова.
На мен ми остава
да разчистя
след заминаването ти -
да измета,
да избърша
и следа да не оставя
от присъствие.
Оттам нататък е лесно -
сядам пред стана,
за да втъка в килима
останалото от мен
след теб.
Нишка до нишка,
цвят до цвят,
докато оставя
кървави следи
от пръстите си,
докато се самоизтъка
в шарения килим
и се загубя
в собствената си самоутеха.
© Айше Рубева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
