22 нояб. 2009 г., 01:56

Самоутеха

1.8K 0 2

Защо трябва да се сбогувам с теб?

Тръгвай си и толкова.

На мен ми остава

да разчистя

след заминаването ти -

да измета,

да избърша

и следа да не оставя

от присъствие.

Оттам нататък е лесно -

сядам пред стана,

за да втъка в килима

останалото от мен

след теб.

Нишка до нишка,

цвят до цвят,

докато оставя

кървави следи

от пръстите си,

докато се самоизтъка

в шарения килим

и се загубя

в собствената си самоутеха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айше Рубева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...