22 nov 2009, 1:56

Самоутеха

1.8K 0 2

Защо трябва да се сбогувам с теб?

Тръгвай си и толкова.

На мен ми остава

да разчистя

след заминаването ти -

да измета,

да избърша

и следа да не оставя

от присъствие.

Оттам нататък е лесно -

сядам пред стана,

за да втъка в килима

останалото от мен

след теб.

Нишка до нишка,

цвят до цвят,

докато оставя

кървави следи

от пръстите си,

докато се самоизтъка

в шарения килим

и се загубя

в собствената си самоутеха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...