22 nov 2009, 1:56

Самоутеха

1.8K 0 2

Защо трябва да се сбогувам с теб?

Тръгвай си и толкова.

На мен ми остава

да разчистя

след заминаването ти -

да измета,

да избърша

и следа да не оставя

от присъствие.

Оттам нататък е лесно -

сядам пред стана,

за да втъка в килима

останалото от мен

след теб.

Нишка до нишка,

цвят до цвят,

докато оставя

кървави следи

от пръстите си,

докато се самоизтъка

в шарения килим

и се загубя

в собствената си самоутеха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...