25.09.2005 г., 20:12

Самозабравяне

1.5K 0 1
  Връзка, която като замък се руши...
тази която събира самотните души...
Защо ли това се случи...?
С една единствена лъжа сърцето си улучих...
Защо ли то...сърцето ледено кърви...
дали защото има сълзи в твойте очи...?

  Ето ме сега...бродя сам...
със сведен поглед...в спомените си пиян,
като нощна птица с писък прорязвам тишината,
идват пак сенките и прегръщам самотата...
В нещата, които извърших загубих своето "АЗ"...
бях просто човек...а сега същество без форма и без глас...

  Забравих дори малкото ми останала чест,
забравих миналото и себе си...но до днес...
Вече дишам за себе си и приятелите...
с каменни ръце срещу предателите...
Един дъх повече или по-малко...
живота ми е затворен в един дъх...колко малко...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Ман Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • невероятно е!!! просто нямам думи заслужава да бъде прочетено,просто докосва душата ми!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...