Sep 25, 2005, 8:12 PM

Самозабравяне 

  Poetry
5.0 / 1
1313 0 1
Връзка, която като замък се руши...
тази която събира самотните души...
Защо ли това се случи...?
С една единствена лъжа сърцето си улучих...
Защо ли то...сърцето ледено кърви...
дали защото има сълзи в твойте очи...?
Ето ме сега...бродя сам...
със сведен поглед...в спомените си пиян,
като нощна птица с писък прорязвам тишината,
идват пак сенките и прегръщам самотата...
В нещата, които извърших загубих своето "АЗ"...
бях просто човек...а сега същество без форма и без глас... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Ман All rights reserved.

Random works
  • Dig a hole inside me! Dig it, dig it, deeper, darker, keep it, keep it, don't forget, ......
  • With wings we can fly With wings we can hide – Invisible to the human mind But beautiful as they shi...
  • System of doubt can ruin your life Not only for me But the pain inside... Screaming for someone ......

More works »