Sep 25, 2005, 8:12 PM

Самозабравяне 

  Poetry
5.0 / 1
1312 0 1
Връзка, която като замък се руши...
тази която събира самотните души...
Защо ли това се случи...?
С една единствена лъжа сърцето си улучих...
Защо ли то...сърцето ледено кърви...
дали защото има сълзи в твойте очи...?
Ето ме сега...бродя сам...
със сведен поглед...в спомените си пиян,
като нощна птица с писък прорязвам тишината,
идват пак сенките и прегръщам самотата...
В нещата, които извърших загубих своето "АЗ"...
бях просто човек...а сега същество без форма и без глас... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Ман All rights reserved.

Random works

More works »