Сандокан

Поезия

448 1 4

Бледо разсъмване.

Празно легло.

"Вчера" топи се

под алчния лъх

на пламъка.

Слънцето пие

със сламка

мерло.

Как само ми липсваш.

Само как.

2.01.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, заради алитерацията и изгрева, който е червен като вино, е образът. Защото при изгрев слънцето аленее /не че се зачервява от алкохола и предстои да получи апоплектичен удар/ Усмивка. И заради любимата ми Франция.

2019-01-04T10:05:40+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"Слънцето пие
със сламка
мерло."
Много хубаво!

2019-01-04T09:46:55+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Извинявам се за датата. Вече е 2019, по навик съм написала 2018. Стихотворението не е старо.

2019-01-03T19:55:11+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря за "Любими".

2019-01-03T15:29:51+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9