МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K

3 янв. 2019 г., 10:51

Сандокан

Поэзия

451 1 4

Бледо разсъмване.

Празно легло.

"Вчера" топи се

под алчния лъх

на пламъка.

Слънцето пие

със сламка

мерло.

Как само ми липсваш.

Само как.

2.01.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, заради алитерацията и изгрева, който е червен като вино, е образът. Защото при изгрев слънцето аленее /не че се зачервява от алкохола и предстои да получи апоплектичен удар/ Усмивка. И заради любимата ми Франция.

2019-01-04T10:05:40+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"Слънцето пие
със сламка
мерло."
Много хубаво!

2019-01-04T09:46:55+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Извинявам се за датата. Вече е 2019, по навик съм написала 2018. Стихотворението не е старо.

2019-01-03T19:55:11+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря за "Любими".

2019-01-03T15:29:51+02:00

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0