Сандокан
Бледо разсъмване.
Празно легло.
"Вчера" топи се
под алчния лъх
на пламъка.
Слънцето пие
със сламка
мерло.
Как само ми липсваш.
Само как.
2.01.2018
© Мария Димитрова All rights reserved.
Jan 3, 2019, 10:51 AM
Comments
Comments
-
Благодаря, заради алитерацията и изгрева, който е червен като вино, е образът. Защото при изгрев слънцето аленее /не че се зачервява от алкохола и предстои да получи апоплектичен удар/ Усмивка. И заради любимата ми Франция. -
-
Извинявам се за датата. Вече е 2019, по навик съм написала 2018. Стихотворението не е старо.
-
Editor's choice
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Писмо до другия край на земята 🇧🇬
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
