Сандокан

Poesía

450 1 4

Бледо разсъмване.

Празно легло.

"Вчера" топи се

под алчния лъх

на пламъка.

Слънцето пие

със сламка

мерло.

Как само ми липсваш.

Само как.

2.01.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря, заради алитерацията и изгрева, който е червен като вино, е образът. Защото при изгрев слънцето аленее /не че се зачервява от алкохола и предстои да получи апоплектичен удар/ Усмивка. И заради любимата ми Франция.

2019-01-04T10:05:40+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"Слънцето пие
със сламка
мерло."
Много хубаво!

2019-01-04T09:46:55+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Извинявам се за датата. Вече е 2019, по навик съм написала 2018. Стихотворението не е старо.

2019-01-03T19:55:11+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря за "Любими".

2019-01-03T15:29:51+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0