I
Увивахте се, мои женски плевели!
Плътта ми беше млада и търпеше.
Омайвахте ме лесно - бях наивен.
Представях си, че сте на тортата черешките.
И устните ви, и гърдите ви - черешови.
Руменината ви, снагите ви - черешови.
След всички вас превърнаха се дните ми
в поредица черешови задушници!
Не знаех да плевя ли, да засявам ли?!
Обичах ви, събличах ви, съсичах ви,
а вие избуявахте от нищото - ...