Aug 12, 2008, 1:56 PM

Санитарна сеч

  Poetry » Love
1.1K 0 6
I

Увивахте се, мои женски плевели!
Плътта ми беше млада и търпеше.
Омайвахте ме лесно - бях наивен.
Представях си, че сте на тортата черешките.

И устните ви, и гърдите ви - черешови.
Руменината ви, снагите ви - черешови.
След всички вас превърнаха се дните ми
в поредица черешови задушници!

Не знаех да плевя ли, да засявам ли?!
Обичах ви, събличах ви, съсичах ви,
а вие избуявахте от нищото -
всевластни господарки на торището.

II

Изтърколиха се достатъчно години.
Изкорених ви даже и от миналото си.
Живея сред полета незаселени.
Къде сте, мои мили женски плевели?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...