12 авг. 2008 г., 13:56

Санитарна сеч

1.1K 0 6
I

Увивахте се, мои женски плевели!
Плътта ми беше млада и търпеше.
Омайвахте ме лесно - бях наивен.
Представях си, че сте на тортата черешките.

И устните ви, и гърдите ви - черешови.
Руменината ви, снагите ви - черешови.
След всички вас превърнаха се дните ми
в поредица черешови задушници!

Не знаех да плевя ли, да засявам ли?!
Обичах ви, събличах ви, съсичах ви,
а вие избуявахте от нищото -
всевластни господарки на торището.

II

Изтърколиха се достатъчно години.
Изкорених ви даже и от миналото си.
Живея сред полета незаселени.
Къде сте, мои мили женски плевели?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...