12 авг. 2008 г., 13:56

Санитарна сеч

1.1K 0 6
I

Увивахте се, мои женски плевели!
Плътта ми беше млада и търпеше.
Омайвахте ме лесно - бях наивен.
Представях си, че сте на тортата черешките.

И устните ви, и гърдите ви - черешови.
Руменината ви, снагите ви - черешови.
След всички вас превърнаха се дните ми
в поредица черешови задушници!

Не знаех да плевя ли, да засявам ли?!
Обичах ви, събличах ви, съсичах ви,
а вие избуявахте от нищото -
всевластни господарки на торището.

II

Изтърколиха се достатъчно години.
Изкорених ви даже и от миналото си.
Живея сред полета незаселени.
Къде сте, мои мили женски плевели?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....