16.08.2008 г., 14:04 ч.

Сантиментално 

  Поезия » Любовна
556 0 11
Сантиментално безвремие...
Правдоподобно безбрежие...
Ако не беше ти...
Как всичко щеше да е насън
и да сглобявам откъслеци,
и камбани безезични,
изоставяни, кандилкани,
и факли безпаметно гаснали,
самотни, пустинени...
По очите ми точици сребристи
пронизвани, пронизвани...
И как щях да се дуелирам насън,
в завърналото се детство,
за корабчета с платна от хартия,
за избягалото хвърчило,
за сълзите по земята,
за картината несбъдната
как я гоня, гоня разплакана...
Навярно някой...ти
с ръка докосвал звездите,
разкривал тайно времето,
с многозвезден часовник,
с полусънен приказчик...
Навярно може би си...
мъгла размита...
или дъх на приказка...
множество струни...
вкупчени...А?

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??