17.08.2012 г., 12:04

Сантиментално стихотворение

807 0 19

                      

                                          

 

                              Връщаш се-

                         не съм те чакала.

                         Само слушам пътната врата.


                         Очите ми ли?

                         Не, не съм и плакала.

                         Цигареният дим ми залютя...


                         Бръчиците-

                         от усмивки са,

                         повечето криви и така...


                         Дали тъгувам?

                         Чувствам се особено,

                         просто си отива любовта...


                         Вратата ли -

                         нека е отворена.

                         Всички сухи ветрове събра...

 

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...