17.08.2012 г., 12:04

Сантиментално стихотворение

808 0 19

                      

                                          

 

                              Връщаш се-

                         не съм те чакала.

                         Само слушам пътната врата.


                         Очите ми ли?

                         Не, не съм и плакала.

                         Цигареният дим ми залютя...


                         Бръчиците-

                         от усмивки са,

                         повечето криви и така...


                         Дали тъгувам?

                         Чувствам се особено,

                         просто си отива любовта...


                         Вратата ли -

                         нека е отворена.

                         Всички сухи ветрове събра...

 

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...