Сатурнов поздрав за Хавай
---
Твоят дом е покров за душата.
Имам всичко — и слънце, и хляб,
чаша вино искрящо — в ръката,
лъха обич от повея слаб.
Ти — усмихнат, по струните тънки
свириш, вечно за песен готов.
Скрил бедрата си в светлите дънки,
най-небрежно тактуваш с пантоф.
На гърдите ти лятната риза
е без копче за трети илик —
скъсах свяна му и го харизах
на хавайския вятър. Без плик.
По мокета ти — мънички перли
стъпалата ми мокри лепят.
Твоят поглед маслинен ги мери
и потъва в прозрачния свят.
Всеки допир ме води към рая.
Стигат мислите чак до Сатурн!
С теб след дълга прегръдка, ухаем
на пурета, "Деним" и сапун...
Днес дописвам романа пилотен,
но какъв ще е краят — не питай!
Ще го шепна безспирно в ухото ти —
епилогът в сърцето ми скрит е...
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
