30.12.2008 г., 8:52

Сбогом

1.1K 0 4

Не, аз съм силна, няма да заплача,

дори и в този миг безумно много ме боли.

Но има ли смисъл ми кажи

цял живот окови да влача?

За този, който за мен не го боли.

Целуни ме за последно и върви.

Дано в живота имаш повече късмет от мене ти.

Обичах те и винаги ще те обичам,

но не искам душата си в лъжи да обличам.

Ние никога няма да сме щастливи.

Аз обречена съм сама да скитам,

а ти нея за ръка да държиш.

Сбогом! Дано ме запомниш каквато бях преди -

красива, щастлива,

а не като сега – покрита със сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жу Русанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добро
  • красиво,но тъжно ;( ЧНГ
  • след безмерната тъга идва и щастие!Много успехи занапред!
  • Не така, и не покрита със сълзи!
    Желая ти много късмет и усмивки през Новата година!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...