Не, аз съм силна, няма да заплача,
дори и в този миг безумно много ме боли.
Но има ли смисъл ми кажи
цял живот окови да влача?
За този, който за мен не го боли.
Целуни ме за последно и върви.
Дано в живота имаш повече късмет от мене ти.
Обичах те и винаги ще те обичам,
но не искам душата си в лъжи да обличам.
Ние никога няма да сме щастливи.
Аз обречена съм сама да скитам,
а ти нея за ръка да държиш.
Сбогом! Дано ме запомниш каквато бях преди -
красива, щастлива,
а не като сега – покрита със сълзи!
© Жу Русанова Всички права запазени