Сбогом, лято
Реди по калдъръма злато
изгревът,
трептят
въздушни въпросителни.
Наперушинени,
накацалите гълъби
танцуват
туист
по парапета на съседа.
Краката им са розови…
С мирис на кафе
и прясно
недопушена цигара
прозорецът
откашля облаци.
Тополата протяга пръсти
в зелено
и само
петънцата
върху кожата
на неоткъсната смокиня
нашепват
„Сбогом, лято”…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
