Сбогом, любов
“Animula vadula blandula -
hospes comensque corporis”*
P. Aelius Hadrianus imp.
Накрая болката ще стихне.
Едва ли всяка болка е безкрай.
Понякога насън ще се усмихваш
от своя невъзможен рай.
Разбира се, че всичко е до време.
Не ти вменявам никаква вина.
Умирайки, поисках да си взема
от зимно слънце топлина.
Но всичко свършва; повече не мога.
Достатъчно горчилки съм изпил.
Помахай от прозореца за сбогом
преди към залеза да съм завил.
Съвсем естествено, съм непотребен.
Не съм за херувим венчан.
Отбих се само миг при тебе,
че цяла вечност после ще мълча.
И то се знай, ще приболея.
Безброй крушения съм приболял.
Преди от тишина да онемея,
измислих дом – щастлив и бял.
* „Малка нежна душица –
гостенка на тялото и духа” лат
Елиус Адриан (император)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
