Кажи ми, Господи -
защо ми даде,
тази дарба или пък недъг?
Да виждам там, където други слепи са
и да не виждам своя собствен път.
Да чувам там, където други глухи са.
И да не чувам важните слова.
Да чувствам толкоз болка и да плача,
и лед да съм за моята съдба.
Кажи ми, Господи -
защо аз пиша?
Кажи, защо не мога да заспя?
А на лист, посмачкал в ръцете си,
изливам своята душа…
Кому е нужно,
хайде Господи…
Освободи ме от това тегло!
Обичам те, прекланям се в нозете ти,
но знаеш ли - било каквото било.
© Констант Булгара Всички права запазени