3 дек. 2011 г., 12:56

Сбогом Поезия

Поэзия

1.5K 0 24

Кажи ми, Господи -
защо ми даде,
тази дарба или пък недъг?
Да виждам там, където други слепи са
и да не виждам своя собствен път.
Да чувам там, където други глухи са.
И да не чувам важните слова.
Да чувствам толкоз болка и да плача,
и лед да съм за моята съдба.

Кажи ми, Господи -
защо аз пиша?
Кажи, защо не мога да заспя?
А на лист, посмачкал в ръцете си,
изливам своята душа…

Кому е нужно,
хайде Господи…
Освободи ме от това тегло!
Обичам те, прекланям се в нозете ти,
но знаеш ли - било каквото било.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

joyce (Анна Банчева)

Рано ти е да се отказваш от това "тегло". Както казва Краси, това е присъда

2015-02-16T23:00:06+02:00
elenasim1 (Елeна)

!!! Много ми хареса!

2011-12-28T16:26:38+02:00
konstantbulgara (Констант Булгара)

Благодаря , още веднъж на всички...в моменти като тия наистина адски съжалявам , че съм далеч и не мога да ви видя...мисля , че има какво да си кажем...очи в очи...
поздрави и благодря...

2011-12-22T00:21:14+02:00
petertpetrov (Петър Петров)

Съдба? Човъркане? Краста? Болест? Дар Божи? Каквото и да е,носи го в сърцето си и ПИШИ ! Пишеш добре моряче!Поздрав.

2011-12-21T16:40:42+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Само онези, които имат чувствителна душа, могат да носят поезията в душата си...да виждат там където дружите не могат,и заради тази си дарба са длъжни да пишат, за да покажат вътрешната красота на всичко което ги заобикаля.

2011-12-20T08:43:11+02:00