23.01.2011 г., 19:34

Сбогуване

874 0 1

 Сбогуване

 

Ти си неотлъчно до мен.

 Всеки ден.

 

Сама съм, до мен ли си ти?

 

Няма отговори.

Тихо е.

Може би си заспал...

 

Сама съм. Събуди се!

 

Газя в сълзи…

Моля се…

Бясна съм.

Крещя…

 

Събуди се! Сама съм.

 

Вече няма сълзи.

Прегракнах.

Молитвите застинаха.

Уморих се.

Няма въпроси.

Спи.

 

Дали някой ден ще разбереш,

че отдавна затворих вратата след себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ашна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...