23.01.2011 г., 19:34

Сбогуване

875 0 1

 Сбогуване

 

Ти си неотлъчно до мен.

 Всеки ден.

 

Сама съм, до мен ли си ти?

 

Няма отговори.

Тихо е.

Може би си заспал...

 

Сама съм. Събуди се!

 

Газя в сълзи…

Моля се…

Бясна съм.

Крещя…

 

Събуди се! Сама съм.

 

Вече няма сълзи.

Прегракнах.

Молитвите застинаха.

Уморих се.

Няма въпроси.

Спи.

 

Дали някой ден ще разбереш,

че отдавна затворих вратата след себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ашна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...