Сбогуване
571
0
0
На Теодор Добройков
Отиваме си неочаквано. . .
непатетично. . .
Отиваме си естествено. . .
твърде етично. . .
Всъщност
по пътя си, докато сме вървели,
докато сме дишали,
докато сме живели,
сме следвали непрекъснато
най-вярната посока –
тази, праведната,
предначертаната от Пророка!
Вървели сме тихо.
Вървели сме с усмивка!
Било е ден и нощ,
с много труд, без почивка. . .
И вярвали сме дружно,
че животът е чудесен!
Че може да бъде и по- добър. . .
Не живот, ами песен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
